Продължаващите вече две седмици боеве в и около Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан показват само едно – този конфликт е достигнал точката на кипене и сегашната война ще определи кой ще владее тази територия. И двете страни са решени да стигнат до край и да нанесат такова поражение на противника си, че той повече да не помисля за нова атака и война. Многобройни канали в Телеграм (основната медия за информация по случая) показват пропаганда и от двете страни, както и репортажи от местата на боеве и бомбардировки и засега ситуацията на терен изглежда като да азерите да имат военно предимство. Наличието на наемници, турски инструктори и оператори на дронове, както и яростната поддръжка (политическа и дипломатическа) от страна на Анкара правят Баку да изглежда много уверен в победата си. За Турция е въпрос на престиж и гордост да помогне на азерите (които те считат за един народ) да си върнат Карабах и то желателно – с война. Това отговаря на нагласите на Ердоган, който напоследък предизвиква съседите си, Европа, САЩ и Русия политически, икономически и дори военно. Стагниращата икономика и липсата на напредък в отношенията с ЕС карат новия султан да използва методи на принуда и шантаж и да балансира на ръба на войната. В началото на 2020-та бяха тълпите бежанци при Одрин, след това провокациите с кораба “Оруч рейс” и в момента е участието на Турция във войната срещу Армения. Тук не броим османските авантюри в Либия, които де факто поставиха Анкара на нож с Париж. Всичко това повдига основателни опасения за бъдещите планове на Ердоган спрямо Европа и в частност България.
Засега София успява да се откупи от параноичния султан, като периодично му предава турци, за които се твърди, че са гюленисти. Въпрос на време е според мен Ердоган да поиска да му бъдат дадени и българи и/или европейски граждани, които се издирват в Турция за нещо си. България следва да използва общия тренд на отхвърляне на турската агресия и претенции и да ограничи и дори да спре дейността на турския Диянет изцяло.
В конфликта в Кавказ България следва да има проактивна роля, доколкото е най-близо от всички страни-членки на ЕС и има граждани от арменски и турски етнос. Не трябва да се допуска те да се настройват едни срещу други, особено от чужди служби и външни сили. Доколкото в Карабах едва ли има справедливо решение, София и ЕС трябва да поддържат решение подобно на Косово – признаване на Арцах срещу връщане на част от земите на Азербайджан – т.нар. “буферни” области. В противен случай конфликтът ще се затегне до безкрай, подобно на израело-арабските войни, а Европа ще е безмълвен наблюдател на ставащото там и ще бъде донор и плащач на сметката от действията на чужди сили като Турция и Русия. Това не бива да се допуска, както и не бива да се разрешава на Ердоган да повтаря исторически рецидиви. В противен случай Турция може да се почувства с развързани ръце и на Балканите.
